AddThis Bonding Buttonsshare на FacebookFacebookbooksebookshare до Twittertwittertwittershare до PinterestPinterestShare до moreaddthismore2

Къде отиде моето чудовище? Изглежда, че преди няколко месеца, аз бях в края на остроумието си, опитвайки се да бъда в крак с измислиците на Лео, както и с кученца Zoomies. Когато след време Zoomies са били ежедневно. Всеки ден след сутрешна почивка на гърне, Лео щеше да тича около нашия апартамент или апартамент на фигура осем, докато едновременно скача между леглото, както и дивана. Изненадващо, той не е счупил нито едно нещо. Вечер след работа, Лео също би имал поне 1 много повече сесия на Zoomies.

Когато Лео не беше Zoomie-ing, той се впускаше във всичко, както и всичко. Не можехме да откъснем очи от него, както и ако го пуснахме от погледа си, имаше доста голям шанс, ще го открием, че прави нещо, което не искахме той да прави.

Лео вече не е моето малко чудовище. Сега той е моята спокойна краставица. Не мога дори да имам предвид последния път, когато Лео влезе в режим Zoomie. Това е малко горчиво, тъй като беше толкова възхитително, както и смешно нещо, за да станете свидетели. Въпреки че Лео все още е кученце (той ще навърши 1 след няколко седмици!), Както и абсолютно има моментите си на кученце, той е узрял много през последните няколко месеца. Моментите на страха му вече са малко, както и далеч между тях. Ако Лео е извън полезрението си вкъщи, вече не се притеснявам, че той е разрушил нещо или пикае някъде. Ако се наслаждаваме на телевизия или се занимаваме с дела, както и не сме го виждали след около 15 минути, обикновено го откриваме да спи до вратата или в щайгата му, като голямото дете, което е.

Често ми липсва лудото кученце Лео, използвано да бъде. Кара ли ме да искам още едно кученце? Ха, не е идеално сега. Все още не вярвам, че търпението ми е нараснало.